БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ – Движения след Кримската война

ДВИЖЕНИЯ СЛЕД КРИМСКАТА ВОЙНА

Кримската война и участието на българите в нея 1853-1856 г. Въстанието на капитан дядо Никола 1856 г. Димитракиевата буна 1857г. Сръбско-турското сблъскване и легията на Раковски 1862 г. Въстанието в Габровско и Сливенско, същата, 1862 г. Излизането на Филип Тотю и Панайот Хитов по Балкана 1863 г. Въстанието на хайдук Коста в Банско 1865 г.

Когато в 1853-56 г. се разгаря Кримската война, погледите на българите се обръщат пак към Русия. В Букурещ и Одеса се образува комитет за събиране на български доброволци. От градовете с български преселници в Румъния и Русия се стичат около 4000 българи доброволци, разделени на 4 полка, които вземат дейно участие при боевете. В боевете при Севастопол с дружината си участва и българският поручик Ив. П. К. Кишелски, който за голямата му храброст от ротен командир бива произведен в чин генерал.
При Мачин българинът Никола Ив. Бацаров от Калофер, учител в Мачин, събира чета за два дни от 150 души и под войводството на Христо Кашикънев от Котел, помага най-активно за разгромяването на турците. После, той бива назначен за член на временното българско правителство в Мачин и за началник на канцеларията на руските войски.
В това време в България из Търновско, Свищовско, Видинско се подготвя въстание в гърба на турците, което било спряно от русите до второ нареждане.
Н%d0%ba%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d0%bd-%d0%b4%d1%8f%d0%b4%d0%be-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bb%d0%b0о Кримската война завършва с неуспех на русите. Българите остават отново пак сами да се борят за своята свобода. Тя докара само едно: Хатихумаюнът от февруари 1856 г., с който Турция за пръв път признава вече, че има български народ, и с който още един път се повтаряха и разширяваха дадените от Хатишерифа и Танзимата правдини на българския народ, но и сега също пак само на книга.
Обсаждането на Севастопол причинява изгетляне на част от руските войски от Дунавския фронт, а това дало повод на народните дейци вътре в България, да подготвят въстание и да ударят в гърба турските войски, които се намирали на Дунава. С тази смела и опасна задача се наема българският капитан Никола Филиповски. 55-годишен – старец вече, закупува барут и оръжие и подготвя широко въстание.
Докато работата се тъкмяла, турците узнали за готвеното въстание и изпращат в Търново и околността войска, начело с Махзар паша, син на Великия везир Рашид паша. Заговорниците отлагат въстанието за по-благоприятно време. Такива въстания по това време със същата цел – да ударят турските войски в гърба, се готвят, както отбелязахме, и във Видинско и Свищовско, но, по съвета на русите, те били отложени.

През пролетта на 1856 г., когато българският народ вижда, че и след издаването на Хатихумаюна положението му остава същото, дори се влошава, отново по места се надига. Пръв е пак Търновският край.

Старият борец, капитан дядо Никола Филиповски кръстосва градове и села и през юли решава да обяви въстание. Планът бил следният: въстаниците от Търново, Горна Оряховица, Лясковец и околността да се съберат в Петропавловския манастир до Лясковец, да избият стражата в Търново, да завземат 12-те топа и повече оръжие и после да заминат към Дунава; въстаниците от Дряново, Трявна и Габрово, съединени, да завардят балканските проходи и настъпят към Ловеч и Плевен, а въстаниците от Елена да заминат към Осман-пазар и Шумен.

Почва за въстанието имало много добра, направено било много и за подготовката му, но се явило разногласие за времето на обявяването му. Много от въстаниците в Търново, Лясковец, Елена, Беброво били за отлагане на въстанието. Главният ръководител, капитан дядо Никола, държал решително за обявяването му, и въпреки че несъгласните съзаклятници заобиколили с кордон Лясковец и не пуснали желаещите, както станало в Беброво и Елена, в уречения ден дядо Никола потегля от Петропавловския манастир с чета от 15-20 души, ведно със свещеника Стоян Брусев, и тръгва за селата към Габрово и Балкана. До с. Новата махала – Габровско, четата нараснала на 400 души, които се укрепяват при Габровския Соколски манастир.

Габровските чорбаджии, верни оръдия на турците, с които заедно ограбвали раята, изпращат делегация от българи и турци за преговори. Капитан дядо Никола, виждайки, че въстанието няма големи размери, заявява, че не се бори против турското правителство, а иска да се изпълнят наредбите на Хатихумаюна, но той се излъгва и се поддава на клопката на габровските чорбаджии: да слезе с четата си в Габрово и там, уж да се разберат мирно с турските първенци. Габровските чорбаджии, в чието число виждаме и бащата на Цанко Дюстабанов – бъдещият ръководител на Габровското въстание през 1876 г., с турците скриват до Габрово турски войски и когато четата слиз463-3а, войските я нападат и разбиват. Много от въстаниците биват избити, други се разбягали. Капитан дядо Никола, въпреки и стар, със своята храброст и пъргавина се мята на своя кон, пробива си път през турците и се спасява, но в колибите Дончовци при Трявна той бива предаден и подло убит.

Въстанието не успяло, но подигнало голям шум на времето си. Руски и австрийски консули ходили на мястото да проверят причините за въстанието. Пристига и Видинският паша. Явно, въстанията говорили лошо за Турция, защото те показвали, че турската система на тирания продължава и след Хатихумаюна. По това време се разгарят усилено борбите за независима българска църква и това въстание повлиява твърде много за добрия ход на борбата.

 

Следва продължение…

 

Да кажем на Европа какво се случва в Украйна, защото те не знаели…

Всички си спомнят 11 септември 2001 година, когато бяха взривени кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Малко след това тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-Младши обяви война с тероризма. Дали, обаче, някой се досети колко хитро са го измислили? Защо го казвам това? Защото днес виждаме последствията в пълна сила на борбата с “тероризма”. Според думите на Едуард Сноудън, САЩ следят и подслушват почти целия свят. Чудно ми е как успяват като населението на планетата е 7 милиарда, но все пак те си знаят. Излиза, че във всеки един момент, всеки един от нас, жителите на земята, може да бъде обявен за “терорист” и убит по всякакъв начин. Свидетели сме на това, защото имаме съвсем пресни примери. “Свободната” медийна  промивка на мозъци ни насажда от ноември миналата година, че Русия и руснаците са терористи. А какви бели и чисти “ангелчета” са новоизлюпените управници в Киев, които дори провеждат “антитерористични” военни действия срещу рускоговорящи украински граждани, които не желаят да признаят властта им. Пропагандната машина в много страни дезинформира хората, дори днес прочетох заглавие, което казва, че “Европа не знае какво се случва в Украйна”. Е, как ще знае? Като се правят на умрели лисици как ще знаят? Ето, ще им го кажа, за да знаят: В УКРАЙНА СТАВА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА! В Украйна има и се използва, за да извършва геноцид ултра дясно движение, членовете на което са НЕОНАЦИСТИ и легионери бандеровци (последователи на Степан Бандера – униат, русофоб, съюзник на Хитлер, извършвал геноцид над полски села по време на Втората световна война, картотекиран като завербуван от Абвера под прякора Сивия). Истински наследници на немските НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТИ и италианските ФАШИСТИ. А това, което се случи на 2 май 2014 година в град Одеса, го направиха същите тези бандеровци и членове на “Десен сектор” и, според разкази на одески граждани, явно е било предварително подготвено. Изгарянето  на живи хора, които са били вкарани в Дома на профсъюзите и след това залостени, за да не могат да излизат как се нарича? А това, че същите тези уроди са мародерствали, пребърквайки джобовете на изгорелите жертви и са скачали от радост върху изгорените им тела как се нарича? Сега мълчите и се правите на “ни лук яли, ни лук мирисали”, но то ще дойде и при вас! Дали тогава Русия ще тръгне пак да освобождава Европа от фашистката чума? Това, което се случва в Украйна е ПОЗОР! Това, което се случва в Сирия е ПОЗОР! Това, което се случва в Египет е ПОЗОР! Това, което се случваше и продължава да се случва в Ирак, Либия, Тунис, Афганистан, Венецуела и в още десетки страни по света също е ПОЗОР! И все едни и същи много цивилизовани “борци”. 

А в България за трети път (два пъти с Германия и сега с Украйна) политиците ни се съюзяват, ръкопляскат и ни нареждат ведно с подобни изчадия адови, високо говорят как сме съгласни с новата киевска власт , а външният ни министър дори отиде в Киев да се ръкува с тях и да им изкаже подкрепата на България.  Не съм гласувала за президента Плевнелиев, не съм гласувала за премиера Орешарски, нито за външния министър Вигенин и не желая от мое име българските управници да изказват подобна подкрепа. Аз не съм съгласна и не подкрепям подобни изверги!

Днес вече са известни списъците с имената на загиналите в Одеса и всички жертви са местни одесчани, но са имали нещастието да са с руски корени и да говорят руски език. Изгорени живи от техни сънародници, които не понасят рускоговорящи. А това как се нарича? Утре същите може да решат, че англоговорящите или френскоговорящите, а може и немскоговорящите да не им се харесат и да тръгнат с бейзболните бухалки, арматурните железа, коктейлите “Молотов”, снайперите и към вашите домове. Тогава ще си мълчите ли?

По българските телевизионни канали в това време се разпространяват лъжите на “легитимната” киевска хунта. Нали Гьобелс е казал, че “една лъжа повторена 100 пъти се превръща в истина”. И те повтарят ли, повтарят…  Пу, такива долни подлоги като българските медии не бях виждала! Как нито един канал няма чест и достойнство, за да каже истината. Ботев и Левски, ако знаеха какви мръсници ще растат след тях в България, сигурно щяха да се замислят дали да си жертват живота за подобни. Добре, че не им се знаят гробовете, иначе щяха отдавна да са поругани, както поругават всичко българско.

Всички знайни и незнайни “борци” срещу “тероризма” трябва да знаят, че 100 % сигурна е само смъртта. Никой от този свят не може да занесе в онзи нито званията, титлите и длъжностите си, нито парите си, нито дворците си, нито къщите си, нито луксозните си коли, самолети и яхти. И от всеки един остават само бели кости.

MEMENTO MORI!