Доктор Фауст – продължение 1

        Саламандърът изведнъж замрял на желязната верига в огнището и отпуснал надолу огнената си опашка, сякаш внимателно го слушал.

         Фауст свалил няколко големи манускрипта* от полицата и като се превивал под тежестта им, ги помъкнал към огнището.

        – Ето книгите, които съм създал. Писах ги дълги години. Тази – “Ключовете на ада” – е за тайните на магията, тази – за лечебните треви, тази – за движението на небесните тела… И все пак истината в моите книги е твърде малко, а грешките нямат край. Ще унищожа книгите си, както разбих колбата с безполезния еликсир, за да не стават причина за нови грешки. Изгори ги, саламандре, превърни ги в пепел!

        И Фауст започнал да хвърля в пламтящия огън една след друга разтворените книги. Листата се размърдали, почернели, по тях пробягнала червена ивица. Но изведнъж огънят угаснал. Саламандърът скочил долу и се скрил между обгорелите цепеници.

        – Значи не искаш да изгориш книгите ми, саламандре! Избяга ти от мене! – извикал гневно Фауст.

        После паднал в креслото и отпуснал глава на гърдите си. За каквоimages му е цялото магическо изкуство на заклинанията! Той ли ще заповядва на капризните духове на стихиите, макар и да стои безмерно по-високо от тях по разум!

        – Вратата скръцнала, провряла се ръка с горяща свещ и в стаята влязъл ученикът на доктор Фауст – Кристоф Вагнер. За миг на Фауст му се сторило, че ученикът му е сив, почти безцветен, като сивия молец, който живее в книжния прах. Да, ето на кого не се явяват видения!

––––––––

*манускриптръкопис на пергамент или хартия. Кристоф Вагнер се споменава в народната книга за Фауст като негов ученик и наследник. Появила се народна книга и за самия Вагнер, в която подробно се описва неговото пътешествие в Новия свят (Америка).

Следва продължение 2…

Advertisements

Доктор Фауст – продължение

  Доктор Фауст - гравюра от Рембранд      Колко книги! Полици с книги от пода до тавана. Някои от тях  приковани към рафтовете с железни вериги. Свитъци пергаменти по масата и пода.

        Фауст се отпуснал в креслото и зиморничаво потрил набръчканите си ръце. Той бил облечен с мантия, подплатена с лисича кожа и топла шапчица. Пролет е, а му е студено! На осемдесет и шест години кръвта вече не топли.

        – Кръвта ми е студена като на гущер – усмихнал се тъжно Фауст, – а огънят в душата ми гасне. Това също е едно от необяснимите чудеса на природата.

        Гущер! Щом произнесъл тези думи и си спомнил за саламандъра – духа на огъня.*астролабия

        Фауст се обърнал към огнището, където на веригата висял  железен обръч. В него била поставена голяма глинена тигла, а долу под тиглата била струпана купчина дърва.

        Той начертал във въздуха магическия знак и високо произнесъл заклинанието. Призовал духа на огъня. В същия миг дъбовите дървета в огнището сами пламнали. От пламъка се появил и весело затанцувал малък пъргав саламандър. Но той не бил студен – в стаята веднага станало горещо.

 220px-SpottedSalamander        – Саламандре, приятелю мой – казал Фауст. – От всички духове на стихиите на природата най-много обичам теб. Ти си ми близък. Водните духове – ундините – са студени и равнодушни. Силфидите – духовете на въздуха, са хвърчащи и непостоянни. Духът на земята е твърде могъщ и страшен: неговият вид, неговият страшен глас ме плашат. А с теб охотно деля своята самота. Това е бедата ми, чуваш ли, саламандре?! Аз жадувам висшето познание толкова силно, колкото и в младостта си, но не съм го достигнал, а силите ми си отиват…

*Саламандър вид гущер. Съществувало поверие, че той уж не изгарял в огъня и затова започнали да го наричат дух на огъня. Според средновековните представи, всички явления във физическия свят са свързани с дейността на така наречените стихийни духове: духове на огъня – саламандри, духове на земята – гномове, духове на водата – ундини и на въздуха – силфиди.

На снимките: горе вляво– доктор Фауст,   гравюра от Рембранд.

                       в средата вдясно- астролабия

                       долу вляво- саламандър

Следва продължение…