Зарекла се свинята…

Има българска приказка: “зарекла се свинята да не яде лайна, с извинение. Прескочила плет и налапала пет!”  Общо взето това се случва в България от 20 и няколко години. Всички политически сили, партии, партийки, министри, президенти и др. Всички ни обещаваха за кой ли път най-светлото бъдеще. Казаха ни, че само НАТО може да ни защити и ние направихме съюз с тях. После Европа като ни даде купчините с пари, ще цъфнем и даже ще вържем. Обещаваха ни какво ли не, а си правеха каквото си знаят. Пресякоха се какви ли не интереси и доста хора намазаха, както се казва. Изпразниха държавната хазна, здравната каса, различни фондове, разпродадоха печеливши предприятия за жълти стотинки, окрадоха де каквото сварят. Българите станаха печално известни не само в Европа, ами и по света, като крадци на коли, кредитни карти, с проституцията, която се шири, с пладнешките си убийства по улиците. Затова децата ни не смеят да кажат, че са граждани на държавата България. Бягат в Америка и Европа, защото разбраха, че тук за тях няма никакво бъдеще. Постепенно България потъна в едно огромно блато, от което няма измъкване. Колкото повече се опитваш да се спасиш, толкова по-бързо започваш да затъваш. Икономиката ни затъна, бизнесът и той, здравеопазването и образователната ни система съвсем, а за културата няма нужда да говорим. Управниците ни, вперили поглед все на Запад не предотвратиха образуването на монополи, които всячески изсмукват и последните пари на обеднелия български народ. Не направиха и нищо, за да променят нещата. Откога десетки хора се оплакват от Топлофикация? Преди 7 или 8 години ежедневно тръбяха, че цената на тока вече няма да бъде повишавана, че това е последното, а от четири години насам започнаха да я увеличават на всеки 6 месеца и то с по 8 – 10 %. Интересно защо почти всички си мълчаха?  Или беше в действие приказката за Вуте: “не е важно я да съм добре, важно е Вуте да е зле”. Е, сега всички вече сме зле! Затова излезнаха на улицата да протестират! Дано не се окаже “След дъжд – качулка!”

Не е нормално в една държава да има доходи по-малки от сметката ти за ток, вода, парно и телефон. Не е нормално месечните пенсии да са по-малки от дневния ти порцион храна за месеца. Не е нормално ежедневно ромското население да се изхранва от кофите за смет. Не е нормално децата ни да нямат училища в населеното си място. Не е нормално ежедневно да се събират пари за болни наши съграждани, защото здравеопазването ни вече не струва. Не е нормално висшият духовен клир да е толкова прогнил от структурите на ДС и само 2 митрополити да не са били агенти. Не е нормално на всеки ъгъл да има банка, която да те вкарва в капана с кредити и лихви,  които се менят като носна кърпичка. Не е нормално мобилните оператори да те задължават да ползваш единствено тяхната услуга и ред други неща не са нормални в нашата държава. Всичко това прилича на картинка от 18 или 19 век, века на Гаврошовците. Все пак, както много хора се изразяват, сме в 21 век. Уж векът на духовността. Който е чел Библията знае, че спасението няма да дойде от Запад. Слънцето винаги изгрява от Изток, независимо дали ще има жители на нашата планета в бъдеще. То все ще си изгрява, поне в близките 4 милиарда години.

Не се учудвам на протестите, не се учудвам на оставката на Бойко Борисов и правителството. Но се питам защо точно сега стана всичко това? Господин Б. Борисов трябваше да подаде оставка в момента, в който се разбра, че фирма се ползва с протекцията му.  Оставката му е много, много закъсняла. Господин Станишев си точи зъбите за нов мандат, но вече все по-малко хора гласуват за демагогия. Господин Доган никога не е бил и няма да бъде гарант за етническия мир в България, господин Лютфи. Благодарете се на българския народ, който е толкова толерантен и “овчедушен” и заради когото има мир в страната. Ако не бяхме такива “голямата екскурзия”  никога нямаше да свърши. Стига сте размахвали заплахата за етническия мир като байряк. Етническият мир ще си го има и без ДПС да е управляваща партия. Това поне Бойко Борисов го показа.

Във Фейсбук мрежата се разпространява един документ на Ахмед Доган, който бил дал милиона от Цанков камък на Волен Сидеров. “Атака” в момента много умело лавира сред протестиращите. Самият господин Сидеров си заложи главата преди седмица в предаване по телевизията. Той директно поиска да му дадем властта, за да оправи България. Аз лично, не знам за вас, не мога да му повярвам! Останалите политици сега приказват много, но защо не даваха акъли в Народното събрание? И тях сме ги слушали достатъчно и знаем какво ни предлагат. Телевизиите се превърнаха в поле за изява на хора, които или се борят за власт или се изживяват като големи капацитети.

Положението ни никак не е розово. Дали може да се разчита на здрав разум у протестиращите? Дано! Дано не се поддават на внушения, дано не се изкушат от опити да бъдат купени или манипулирани. Дано се опазят от провокациите на платените агитки и не позволят мирните протести да бъдат окървавени още повече.

На ход сега е президентът!

Доктор Фауст – продължение 6

 

        Струвало му се, че не той лети, а земята бяга от него в черната далечина. И ето появила се луната.

        – Завий надясно! – изкрещял Мефистофел. – Заобикаляй! Какво става, mefistoослепяхте ли?

        Напред! Напред! Пред Фауст се показали Венера – утринната звезда, голяма колкото Земята. А по-нататък малкият Меркурий. И Слънцето, огромното, исполинско Слънце!

        – Значи Коперник* е бил прав! – извикал Фауст. – Слънцето, а не Земята е център на света. Пробатум ест** – с това е доказано, князе на църквата, учени мъже и всички, които наричахте Коперник глупак. Към Слънцето, по-близо до Слънцето, искам да го погледам!

        – Охо, ненаситен сте, доктор Фауст! Осмелявам се да доложа, аз съм земен дух и Слънцето ме плаши. А и драконите ми едва дишат. Току виж, изтощили сме ги. Хубаво ще се наредим, ако не се върнем на Земята. Тпр-р-у-у, проклетници, обръщай назад!

        Фауст неохотно отстъпил. Долу отново се появила Земята и той видял, че в синята вода на океаните плува остров, или това бил цял материк, който приличал на жълтък на яйце.

        Запъхтените дракони изплезили езици.

        Земята летяла насреща. Фауст неволно се хванал за страничната облегалка на колесницата.

        Когато тя долетяла до прозореца на кулата, отдавна вече преваляло пладне. Фауст отново стоял на площадката на кулата.

        – Е, какво ще кажете, докторе? Как беше пътуването? – попитал Мефистофел. – Наемате ли ме за слуга?

        – Съгласен. Аз съм съгласен!

        Тогава пишете договора. Ето тук, на моя гръб. Аз ще ви служа вярно. Колко? Да кажем, двадесет и четири години. Тъкмо вие ще навършите сто години. Аз съм свикнал да пресмятам времето на столетия.

        – Да живея двадесет и четири години като грохнал старец?Doctor-Faustus-with-the-Devil

        – О, аз съм ви приготвил чудесен пръстен! Сложете го на пръста си и младостта отново ще се върне при вас.

        – И ти ще изпълняваш всяко мое желание?

        – Само пошепнете.

        – А когато срокът на договора свърши?

        – Тогава пък вие ще ми служите. Всеки по реда си.

        – Ти искаш да купиш душата ми, за да я хвърлиш след смъртта ми в горящата пещ на ада?

        – Не е тъй просто, докторе. Аз ще ви направя ново здраво като стомана тяло и вие ще извършите още много славни дела. Разбира се, под мое ръководство. А ужасите на ада са за лековерните клюкарки.

        – Но защо съм ти нужен?

______________________

* Коперник Николай (1473 – 1543) – велик полски астроном, създател на хелиоцентричната система за света.

** Пробатум ест (лат. probatum est) – доказано е.

 

Следва продължение 7…

На снимката: Мефистофел – http://www.antaninet.it/marvel-universe/m/mefisto.html

                    Доктор Фауст – http://reviews.wikinut.com/img/1broc0_yq-y256ek/Doctor-Faustus-with-the-Devil     

Доктор Фауст – продължение 5

thumbnail 1Димният стълб се сгъстил и пурпурните искри нарисували с множество точки образа на човек. Човекът бил още прозрачен. През него светел синият Сириус от съзвездието Малкото куче. Но изведнъж звездите изчезнали. Чул се тежък, едва приглушен тропот на копита. Пред Фауст в мъждиво-червен светлинен кръг стоял висок, тънък като върлина непознат. Той бил облечен с алена копринена наметка с най-модна кройка, на главата барета с перо, през рамото обшита със злато лента, на нея шпага, на раменете широк плащ… Конте и толкова! Мургаво лице с орлов нос. Светещи кривогледи очи. Едната вежда вдигната нагоре, сякаш с постоянна насмешка. В ръката си непознатият държал сребърен флакон.

– Сега ще се напръскам с парфюм, докторе. Ще премахна мириса на сяра. Какво да се прави, такъв е въздухът в нашата работилница. Но аз виждам, че не ме познахте!

– Нима сме се срещали?

– Разбира се, ние сме учили заедно в Саламанкския университет. Аз изучавах там богословие. Помните ли, веднъж вие в компания с други студенти се разхождахте по единия бряг на река Тормес, а аз по другия и носех китара в ръцете си. Един от студентите съжали, че няма китара. Той искаше да изпее една нова песен, която беше чул в Мадрид. “Ето, вземете китарата” – казах аз.

– Да, помня. Твоята ръка започна да се разтяга, разтяга, докато не достигна до другия бряг…

– Проста работа. Но тези глупаци побягнаха. Всички, освен вас, доктор Фауст. Само вие не побягнахте, а ме гледахте с такова любопитство, че се наложи да се проваля вдън земята.thumbnail 5

– Да не си хабим думите напразно, Мефистофел! Звезди, звезди! Или се пошегува? Остави ме тогава.

– Благоволете да седнете, докторе. Колесницата чака.

Чуло се свистене и грохот.

Фауст погледнал през прозореца и видял, че по небето лети колесница. В нея били впрегнати два дракона с остри нокти и дълги опашки. На лунната светлина люспите им преливали във всички оттенъци от димносиво до наситено-черно. От широко отворените им усти излизал дим. Колесницата долетяла до прозореца и спряла.

Мефистофел помогнал на доктор Фауст да се настани в нея. Той също седнал до него.

– Хайде-е-е! – извикал Мефистофел и замахнал с бича. – Нагоре – и с всички сили!

Драконите литнали напред. Колелата на колесницата затропали така, сякаш вървяла по твърда земя, но изпод тях излитали огнени езици. Фауст се огледал – отзад се виела пламтяща следа.

Погледнал надолу – там се синеело морето, виждали се два големи острова.

– Сардиния и Корсика – посочил ги Мефистофел, – а ето и пустините на Арабия. Скоро ще видим Индия.

thumbnail– Заповядай на драконите да летят по-високо, право към звездите! – възкликнал Фауст.

– Слушам, а е жалко! Бих ви показал немалко чудеса в Индия.

Мефистофел изплющял с бича. Всичко потъмняло. Земята заприличала на голям глобус, осветен само наполовина. Фауст търсел с поглед материците и океаните, но почти нищо не можел да разпознае зад пелената от облаци.

 

Следва продължение 6…

Доктор Фауст – продължение 3

thumbnailCAVK34F9      – Какво чувам, доминус* доктор? Книгите, които ви струват толкова пари! Книгите, донесени от Италия, Франция, Англия, от страните на Леванта** и бог знае от къде още, изкопани от земята, изкупени от манастирите! Книгите, които ми завещахте като най-достоен от вашите ученици! Виждам, че имате пристъп на меланхолия, докторе. В кръвта ви се е натрупала премного черна жлъчка. Трябва да си починете в топли постели.

     – Не, Вагнер, не! Днес нощта е ясна. Мога ли да я пропусна! Ще се кача на кулата да погледам звездите. Запалете фенера, скъпи Вагнер.

     – Ще ви помогна да се качите на кулата. Правилно ми казвахте,  докторе: “ Моите мисли не са отдалечени от звездите повече, отколкото краката от земята.”

     – Красиво казано, Вагнер. А светите отци ми се надсмиват като твърдят, че съм искал да пробия thumbnailCA2CQIVBдупка в небето. О, колко е трудно на старец като мен да се движи!

     Фауст бавно се изкачил по витата стълба на високата кула. Вагнер го подкрепял и осветявал пътя с фенер.

     Стъпало след стъпало – седемдесет стъпала.

     Ето я и най-горната площадка на кулата. Четири отворени прозореца гледали към четирите посоки на света и в отворите им светело звездното небе.

     Вагнер оставил фенера на пода.

     – Духа студен вятър. Бр-р! Не ви съветвам да оставате дълго тук, доминус доктор. Ето бастуна ви. Лека нощ! Опипвайте с крак стъпалата като слизате.

     Щом останал сам, Фауст устремил поглед към небето.

      – Църквата ни повелява да вярваме, че нашата земя е в центъра на Вселената, а Слънцето и планетите се движат около нея. Над вас има сеthumbnailCAWDLBS6дем небеса, едно над друго. Но аз съм изпълнен със съмнения и, изглежда, не без основание… О, ако можех да узная истината!

     И отчаяният Фауст отпуснал побеляла глава на скръстените си ръце. Струвало му се, че изглежда малък и нищожен през огромното небе.

     Никога няма да научи истината! От кулата и надолу с главата – ето всичко, което ти остава, нещастни Фауст. Хайде, по-смело, не се бави!

 

* доминус – господин (лат.)

** Левант – страните, разположени на източния бряг на Средиземно море: Сирия, Ливан и др.

Следва продължение 4 …