Българските въстания–Въстания и борби през 16 век – продължение

 

Тодор Балина бил изпратен до Сигизмунд да влезе в споразумение с другите дворове: Полша, Австрия, Венеция и пр. да помогнат за освобождението на България. В момента, когато Сигизмунд потегля за България, неговите съседи поляците нападат Молдова и той бива заставен да остане в Трансилвания. Само част от войските му, съставени от власи, маджари и българи, минали в България през зимата (по леда), разбили на няколко места турските войски и в едно кратко време освободили всички крайдунавски градове от Исмаил до Видин и Враца (Хърсово, Силистра, Тутракан, Русе, Баба-даг, Разград, Свищов, Никопол, Оряхово и пр.). Начело на българите били българският воевода Баба Новак и далматинецът Дели Марко, а на всичките войски – влашкият княз Михаил Витяз. Маджарските и влашки войски, след като се награбили с богата плячка, се върнали зад Дунава.

Българите не се отчайват, а решават сами да си помогнат и се залавят за трескава работа. През пролетта на 1595 г. Тодор Балина обикаля цяла Северна България; Петър Соркочевич организира Търновско и Русенско, а Павел Джорджич – Варна, Шумен и Провадия. Въстанието избухва с център Търново. Явява се самозванец от рода на Шишмановци и бива провъзгласен за цар под име Шишман ІІІ (българите съзнателно постъпват така, за да спечелят населението). Въстанието обхваща почти цяла Северна България. Две хиляди въстаници нападат и освобождават София. Турците изплашени от бързите успехи на въстанието, събират в Азия силна войска и начело с Великия везир Синан паша от Цариград, потушават въстанието.

Всичко будно, особено в Търновския край, бива избито, а жени и деца продадени в робство. Шестдесет хиляди българи, за да се спасят, се преселват във Влашко и Русия. В Търново българското население съвсем оредява. Когато по-късно се развиват занаятите, от балканските села в Търново се заселват отново много българи. (Проф. В. Н. Златарски в своята статия “Български въстания и опити за въстания до средата на 19 век”, спомената в началото, погрешно съобщава, че Търновското въстание е станало в 1598 год.).

През 1596 г. Дели Марко с 1200 души българи и маджари наново минава Дунава и стига до Плевен, а през 1599 г. Баба Новак организира нов поход против турците, като отново отива при Трансилванския княз да го кани да застане начело на похода. Моли за съюзник и влашкия княз Михаил Витяз, но бива изменнически изгорен.

Следва продължение…

Влашко и Молдова – продължение

крал Матей Корвин Влашко и Молдова не могли да избегнат съдбата на Балканските държави. Върху тях отправили погледи трите им мощни съседи – Унгария, Полша и Турция. Те искали да създадат свои партии от знатните боляри и да наложат чрез тях влиянието си. Господарите, тоест князете, станали играчка в ръцете на тези партии, защото се стремяли, по силата на избирателните си права, всяка да настани свое оръдие на престола. Поради партийните борби, във Влашко пламнали големи размирици веднага след смъртта на Мирча (1418 г.). Той оставил петима синове – Влад, Михаил, Дан, Раду и Александър и те повели помежду си остри борби. В продължение само на 15 години станалиМирча Стари около седем пъти промени на войводите или господарите, докато най-сетне, с помощта на Сигизмунд, удържал връх един от петте братя, познатият Влад ІІІ Дракул (1433 – 1449). Верен на своя сюзерен, който бил вече Владислав ІІІ, Влад взел участие във Варненския поход, откъдето на връщане арестувал отстъпващия с него Ян Хунияди, за да не му отмъсти за поражението. След това бил убит и Влад и короната минала последователно към двамата му братовчеди, Дан ІІІ и Влад ІV; последният от тях бил свален и убит от туркофилската партия. Престола заел тогава синът на Дракула, Влад V, наречен “побивач на кол”.

Влад V заемал престола на два пъти (от 1458 –1462 и от 1476 – 1477). Голямата му цел била да създаде единството и независимостта на нацията. За тази цел той прибягвал до всички средства, най-любимото  от които му било побиването на кол, откъдето идва и прозвището му “побивач на кол”. В самото Влашко той подхвърлил на жестоко преследване болярите, водачи на туркофилската партия и успял да прекрати партийните борби, и да създаде дисциплина у народа. Навън той сключил съюз с Унгария, създал си възможно най-добри отношения с владетелите на Трансилвания и помогнал на Vlad -pobivach na koloveмолдовския господар Стефан ІV да вземе престола. При тези отношения с християнските си съседи той имал смелостта да отхвърли кръвния данък на Турция – събирането на момчета (500 на година) за еничери. Мехмед ІІ посрещнал това като подигравка с неговата власт в момента на най-голямото й величие и решил да му отмъсти, но предпазливо. Той му пратил едно помпозно посолство с крайно приемливи предложения, но със скритата цел да го убие. Влад схванал намеренията на султана и със същата лукава цел устроил бляскава среща на посолството, като наредил разтоворът с него да стане в присъствието на висшите сановници. Преди да започне разговорът, Влад предложил на посланиците на султана да свалят чалмите си; те обяснили, че това им е в обичаите и че не могат да ги снемат по религиозни причини. Тогава Влад заповядал на предварително приготвените лица да ги заковат на главите им. Гордият Мехмед виждал, че плановете му към Влашко пропадат и затова пратил Хамза паша с 2000 войника да хване Влад. Влад преварил и набил всички на колове; за отличие Хамза бил набит на най-високия кол. След това минал Дунава със силна войска, опустошил България и избил над 20 000 турци. Тогава сам Мехмед нахлул във Влахия с 250 000 души. Говори се, че Влад от една страна се оттеглил в планината и потърсил подкрепа от унгарския крал Матей Корвин, а от  друга се вмъкнал през нощта в лагера на Мехмед, за да го убие, но промушил един паша. Това предизвикало смут и взаимоизтребление между самите турци. Но Влад в това време се укрил и после нападнал турците, като им нанесъл страшно поражение, без да може да използва победата си, защото от една страна брат му Рудолф, начело на турска войска, а от друга братовчед му Стефан ІV го нападнали. При това положение Влад Нямц - крепостта на княз Стефан ІV в Молдоваписал на султана да сключат съюз против Унгария, но писмото му паднало в ръцете на Матей и той преварил, та го арестувал и го държал 12 години, докато да умре брат му Рудолф, който бил заел престола. Рудолф увеличил данъка към Турция от 10 000 на 12 000 дуката, продължил плащанията на кръвния данък и подчинил Влашко напълно на Турция. След неговата смърт Влад V заел наново престола, но го задържал само около година. Той бил нападнат от турски отряд начело с роднината му Лайот Басараба, убит после от Стефан ІV. Независимостта на Влашко с това била прекратена.

Следва продължение…

На снимките:

горе вляво – Паметник на унгарския крал Матей Корвин.

горе вдясно -  Влашкият крал Мирча Стари.

долу вляво – Влад – “побивачът на колове”.

долу вдясно – замъкът Нямц на молдовския княз Стефан ІV.