БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ – Време на католическите мисионери – ХVІІ век – продължение

В 1637 год. избухва бунтът на поп Мартин в Русенско. Поп Мартин е роден в с. Брестова паланка – Свищовско, а е попувал в с. Батин. Причините за неговия бунт са следните:

През ХVІІ век изстъпленията на кърджалии, даалии, яничери, аги и пр. се засилват. Русенският валия отвлича жената и дъщерята на поп Мартин и ги потурчва. Смелият поп захвърля расото, организира голяма дружина и ред години от 1637-50 год. се бори с турците. Тя се смята за една от първите хайдушки чети. Обира дори и турската хазна.  Турците искат от селяните на Брестова паланка да предадат поп Мартин, но те отказват и турците избиват над 4000 българи, като изгарят селото до основи. Това било на Петковден. Спасилите се само няколко десетки селяни, които пробили кордона, се заселват в с. Ценово (Чаушево) – Свищовско.

През 1645 г., след една несполучлива война на Турция с Венеция, пламва Търговищенското въстание на българи, сърби, власи, гърци и албанци във Влашко.

Следващите години са години на трескава дейност за подготовка на въстание. Петър Парчевич, Петър Богдан, княз (кмет) Марканич, Княжнич, Георги Пеячевич, Ростислав Страшимирович, Богдан Маринович и др. са възторжени дейци, които посвещават целия си живот на подготовка за въстание.

През 1646 г. Петър Парчевич бива изпратен до Влашкия воевода Матей Бесараб, до Варшава и Венеция за общо действие против Турция. Другите се съгласяват, но желаят и Венеция да участва, обаче, Венеция отказва на тая комбинация, понеже не отговаряла на нейните аспирации.

В 1649 г. има още по-голямо брожение за въстание. Българите изпращат нова делегация от 18.ХІІ. 1649 г. до Полския крал, Австрийския император и Венецианския сенат. Полският крал се съгласява, но Австрия и Венеция пак отказват, ако и да съчувстват на българите.

На 9 юли 1650 г. Петър Парчевич подава меморандум до сената във Венеция за помощ, в който, между другото, пише: „Всичките наши са много възпалени, а турците обезкуражени, и изплашени думаха в мое присъствие: ако дойдат поляците, ние ще станем католици. Изплашени същите пред всички твърдяха, че края на тяхната империя вече свършва“. (Из меморандума. Възспоменателен лист „Чипровското въстание“ – 252 години от него).

В 1656 г. се подготвя усилено от българското и католишкото духовенство в Северна България, особено в Чипровския край, общо съзаклятие за въстание.

По това време се раздвижват и българските войнишки селища в Родопско. По тази причина на много заподозряни български общини се забранило да пращат войници в турската армия и да носят оръжие. Това породило противодействие, и някои български селища се възпротивили относно събирането на оръжието. Движението против тази наредба било най-силно между родопските българи в Чепинската котловина. Гръцкият митрополит в Пловдив наклеветил българите, че готвят въстание и в 1657 г. Великият везир Мехмед Кюпрюлю с голяма войска, пътувайки за о-в Крит през Пловдив, се отбива в Чепинско и насила потурчва населението в Чепино, Крупник, Кочане и др. родопски селища, като били разрушени 218 църкви и 33 манастира в този край.

През 1658 г., ноември месец, Петър Богдан и княз Франко Марканич пишат до Петър Парчевич, че българският народ „решил да въстане против турската тирания и да отхвърли игото на плачевното робство“. Петър Парчевич отново ходи по европейските дворове – до Австрия, Венеция и пр., но пак му отказват.  Въпреки това, приготовленията за въстание с ръководен център Чипровец не престават, а се засилват. Турците подушват това и вземат предохранителни мерки през 1658 г., като настаняват в този край войски. Това не спряло тайните приготовления на българите.

На 5 март 1673 г., след избухването на войната мужду Полша и Турция (1672), Петър Богдан и др. българи дават отново пълномощно на Петър Парчевич да обиколи европейските държави, като заявяват: „Сега повече отколкото и да било друг път“, народът твърдо стои на старото си желание да се освободи от турците. Виена, Венеция и папата остават пак глухи на българските искания. На 23 юли 1674 г. Петър Парчевич, изморен, изтощен от дългите пътувания и дипломатически мисии по чуждите столици, умира на 62-годишна възраст. Същата година умира и Петър Богдан.

С тези двама беззаветни труженици българският народ претърпява голяма загуба, но не престава да се готви от двете страни на Балкана за въстание при удобен момент. Този път, за разлика от по-рано, бил изготвен план за обща българска борба.

Когато в 1677-81 г. Русия при изператор Алексей Михайлович обявява война на Турция ( І-ва Руско-турска война), която завършва с поражение за Турция и по Бахчисарайския договор Турция отстъпва на Русия Украйна и Запорожието, славянските народи, частно българите, обръщат очи към Русия.

Турците търпят поражение при Лвов и от поляците, а в 1683 г. при обсадата на Виена биват разгромени от съюзените австрийски и полски войски, предводителствани от полския крал Ян Собески. Оттогава започват да търпят поражение след поражение. Годината 1683  отбелязва началото на упадъка на Турската империя. Тези събития окуражават българите и те още по-трескаво се готвят за въстание.

След поражението на турците пред Виена, разбитите турски войски се предават на грабеж и убийства, като са смятали, че християните са виновни за техните неуспехи. Положението на българите крайно се влошава.

Търновският край, пръв в миналото, богат с толкова предания за славни борби, не дочаква приготовленията в Западна България и Тракия и застава пак начело на борбата за освобождение. Въстанието бива обявено през 1686 г. Въстават Търново, Ловеч, Севлиево, Плевен и др., също и София. Причина за избързване с въстанието, и Търновският край да не дочака приготовленията в другите области, е издайничеството на един грък (предава приготовленията за злато). Водител на въстанието е Ростислав Страшимирович, мним потомък на Иван Срацимир. Когато въстанието избухва, Ростислав бил в Русия при патриарх Йоаким да моли за помощ, каквато му била обещана  от страна на Русия. Той пристига в Търново с племенника на патриарх Йоаким – С. Дубровски и застават начело на вече избухналото въстание. Заговорниците се укрепяват в града, но не разполагали с достатъчно сили за отбраната на Търново от север и когато турците настъпват с многочислена войска, около 4800 души от въстаниците отстъпват към Балкана и София. Тогава София и тя въстава, но постепенно навсякъде движението било смазано. Ростислав и Дубровски се укриват в Рилския манастир и след това избягват в Русия. Две трети от населението на Търново бива избито и заменено с гръцко и турско. По това време Търново брояло около 20000 души; имало 4000 къщи, от които 1000 български, 1000 гръцки и 2000 турски. Оттогава датират и потурчванията в Ловчанско, Луковитско и пр.

Следва продължение…

Да кажем на Европа какво се случва в Украйна, защото те не знаели…

Всички си спомнят 11 септември 2001 година, когато бяха взривени кулите-близнаци на Световния търговски център в Ню Йорк. Малко след това тогавашният президент на САЩ Джордж Буш-Младши обяви война с тероризма. Дали, обаче, някой се досети колко хитро са го измислили? Защо го казвам това? Защото днес виждаме последствията в пълна сила на борбата с “тероризма”. Според думите на Едуард Сноудън, САЩ следят и подслушват почти целия свят. Чудно ми е как успяват като населението на планетата е 7 милиарда, но все пак те си знаят. Излиза, че във всеки един момент, всеки един от нас, жителите на земята, може да бъде обявен за “терорист” и убит по всякакъв начин. Свидетели сме на това, защото имаме съвсем пресни примери. “Свободната” медийна  промивка на мозъци ни насажда от ноември миналата година, че Русия и руснаците са терористи. А какви бели и чисти “ангелчета” са новоизлюпените управници в Киев, които дори провеждат “антитерористични” военни действия срещу рускоговорящи украински граждани, които не желаят да признаят властта им. Пропагандната машина в много страни дезинформира хората, дори днес прочетох заглавие, което казва, че “Европа не знае какво се случва в Украйна”. Е, как ще знае? Като се правят на умрели лисици как ще знаят? Ето, ще им го кажа, за да знаят: В УКРАЙНА СТАВА ГРАЖДАНСКА ВОЙНА! В Украйна има и се използва, за да извършва геноцид ултра дясно движение, членовете на което са НЕОНАЦИСТИ и легионери бандеровци (последователи на Степан Бандера – униат, русофоб, съюзник на Хитлер, извършвал геноцид над полски села по време на Втората световна война, картотекиран като завербуван от Абвера под прякора Сивия). Истински наследници на немските НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТИ и италианските ФАШИСТИ. А това, което се случи на 2 май 2014 година в град Одеса, го направиха същите тези бандеровци и членове на “Десен сектор” и, според разкази на одески граждани, явно е било предварително подготвено. Изгарянето  на живи хора, които са били вкарани в Дома на профсъюзите и след това залостени, за да не могат да излизат как се нарича? А това, че същите тези уроди са мародерствали, пребърквайки джобовете на изгорелите жертви и са скачали от радост върху изгорените им тела как се нарича? Сега мълчите и се правите на “ни лук яли, ни лук мирисали”, но то ще дойде и при вас! Дали тогава Русия ще тръгне пак да освобождава Европа от фашистката чума? Това, което се случва в Украйна е ПОЗОР! Това, което се случва в Сирия е ПОЗОР! Това, което се случва в Египет е ПОЗОР! Това, което се случваше и продължава да се случва в Ирак, Либия, Тунис, Афганистан, Венецуела и в още десетки страни по света също е ПОЗОР! И все едни и същи много цивилизовани “борци”. 

А в България за трети път (два пъти с Германия и сега с Украйна) политиците ни се съюзяват, ръкопляскат и ни нареждат ведно с подобни изчадия адови, високо говорят как сме съгласни с новата киевска власт , а външният ни министър дори отиде в Киев да се ръкува с тях и да им изкаже подкрепата на България.  Не съм гласувала за президента Плевнелиев, не съм гласувала за премиера Орешарски, нито за външния министър Вигенин и не желая от мое име българските управници да изказват подобна подкрепа. Аз не съм съгласна и не подкрепям подобни изверги!

Днес вече са известни списъците с имената на загиналите в Одеса и всички жертви са местни одесчани, но са имали нещастието да са с руски корени и да говорят руски език. Изгорени живи от техни сънародници, които не понасят рускоговорящи. А това как се нарича? Утре същите може да решат, че англоговорящите или френскоговорящите, а може и немскоговорящите да не им се харесат и да тръгнат с бейзболните бухалки, арматурните железа, коктейлите “Молотов”, снайперите и към вашите домове. Тогава ще си мълчите ли?

По българските телевизионни канали в това време се разпространяват лъжите на “легитимната” киевска хунта. Нали Гьобелс е казал, че “една лъжа повторена 100 пъти се превръща в истина”. И те повтарят ли, повтарят…  Пу, такива долни подлоги като българските медии не бях виждала! Как нито един канал няма чест и достойнство, за да каже истината. Ботев и Левски, ако знаеха какви мръсници ще растат след тях в България, сигурно щяха да се замислят дали да си жертват живота за подобни. Добре, че не им се знаят гробовете, иначе щяха отдавна да са поругани, както поругават всичко българско.

Всички знайни и незнайни “борци” срещу “тероризма” трябва да знаят, че 100 % сигурна е само смъртта. Никой от този свят не може да занесе в онзи нито званията, титлите и длъжностите си, нито парите си, нито дворците си, нито къщите си, нито луксозните си коли, самолети и яхти. И от всеки един остават само бели кости.

MEMENTO MORI!