Най-сетне някой да каже, че се срамува…

Отдавна не ми се беше случвало да прочета подобна публикация и то от млад човек. Наистина! Един млад човек казва, че се срамува от родната ни „култура“ и дори споделя, че направо не му се живее в България. От какво толкова се възмущава този млад мъж можете да видите по-долу като кликнете на линка. На това момче искам да кажа само едно: „Животът е като водата“. Това не е моя мисъл, но е много вярно. Чух го в един от многото турски сериали, които вървят по всички български телевизии почти „на килограм“. От времето, когато България е била велика е изтекла твърде много вода. Сега сме по-близо до турската реалност с начина на мислене, отношение към жените, с гюбеците, та дори и с хомосексуалността. Затова и турските сериали са толкова гледани у нас. Все пак срамът е чувство, което се развива след 15 годишна възраст.  Явно по-голямата част от българското население не е достигнало тази пределна възраст 15 години. Когато пораснат,  нещата,  може би,  ще се променят, но дотогава има да тече още много вода. А това, което е изтекло, за съжаление, не може да се върне!

Светлана Н. Бакалова

http://gep150.wordpress.com/2011/09/12/%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d0%bb%d0%b8%d0%ba%d0%b0-%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f/

Advertisements

Докога с тази “чалга” и с този ерзац?

На 9 юни 2006 година съм публикувала нещо за фестивалите в България. Можете да го прочетете в категория “Български бит и култура”. Накрая съм завършила с моето виждане за “чалга”. Не карам никого да се съгласява с мен. Целта ми в случая е да изясня какво означава “чалга”, каква е разликата между литературен език и жаргон, между еротика и порнография, между култура и “чалга” култура, между истинското и ерзаца. Не съм специалист и не очаквайте дълбокомислени изречения и философстване от моя страна. Просто си казвам мнението.

Да започнем с това: какво означава “чалга”? (Справка в “Речник на чуждите думи в българския език”.)Това е турска дума, която означава: 1. Музикален инструмент. 2. Свирене, свирня, музика. От чалга е произлязла и думата чалгаджия – свирач, музикант.  Дотук нищо лошо, нали? Че какво лошо може да има в понятието музика? Музиката все пак е вид изкуство, но не всеки може да го прави и да го разбира. Музикантите са хора, които могат да го правят, защото учат езика на музиката,  но може би не всички го разбират или понятието им за музика е поизкривено. Сега вече стигнахме до композиторите – тези, които ни казват нещо чрез звуците, тоест, чрез езика на музиката. И така: вече си изяснихме, че чрез определени звуци, подредени в различни тоналности или степени, в различен ритъм, такт и в различно темпо хората, които пишат музика ни въздействат по определен начин и ни карат да си представяме във въображението си различни картини. Когато това се случва можем да кажем, че разбираме какво е искал да сподели с нас композиторът.

Свирач обаче може да бъде всеки. Тук вече не става дума за професионализъм. Може да си подсвиркваш с уста, може да си свиркаш със свирка купена от пазара за дребни стотинки, може да дрънкаш фалшиво на китара или на акордеон, но това не те прави музикант – професионалист.

Сега да си изясним каква е разликата между книжовния (литературния) език и жаргона?(Справка пак в речника.) Жаргон означава: говор, характерен за тясна социална група, която се отличава със своя специфична лексика, обикновено състояща се от произволно избрани видоизменени и съчетани елементи, и от думи с изменено значение. Това е определението за френската дума жаргон. В английския език е позната думата сленг, която означава жаргон, арго или по-точно тарикатски език. Но и тарикат не е българска дума. Тя е турска и означава буквално “прикрит”, “потаен”.  Обяснението на български за тарикат е: хитър и нахален човек, обикновено младеж, който не подбира средства за постигане на нещо. Искам да изясня още, че жаргонът или сленгът понякога може да е вулгарен. Какво означава вулгарен? Ами просташки, груб. Опростен до крайност език – това, което ежедневно чуваме на улицата – псувни, мръсотии… Вулгаризмите са думи или изрази от разговорния език, които противоречат на общоприетите норми за литературния език.

Стигнахме до еротиката. Тя е гръцка дума и означава “любовен”. Обяснението е: повишена полова чувственост или чувствен елемент в художествени творения. Често еротиката се бърка с порнографията, но между двете понятия има една много съществена разлика. Порнография също е от гръцки произход като порно буквално означава “проститутка” и графос – “пиша”. Обяснението на думата е: грубо натуралистично и цинично представяне или изобразяване на половия живот и отношения в литературата, изобразителните изкуства, киното, фотографията и други.

Да отделя малко внимание и на културата. Често чуваме тази дума, говорим си за нея, цяло министерство има в нашата държава, но дали всеки знае какво означава тя? Култура е латинска дума и означава “обработване”. Обясненията за култура са: 1. Съвкупност от материални и духовни ценности, създадени от човечеството в неговото историческо развитие. 2. Умение да се използват тези ценности за покоряване на природата, за развитие на производството, за разрешаване на назрели задачи от обществения живот; образованост, знания, възпитание. 3. Състояние на обществения, стопанския и умствения живот в една или друга епоха. 4. Висока степен на развитие. 5. Обработване, отглеждане на растения. 6. Растение, което изисква обработка. 7. Лабораторно отглеждане на микроорганизми. 8.Лабораторно отглеждани микроорганизми.

Е, вече всеки може да се запита ”чалга” културата какви ценности възпитава у обществото? Стига се до там с профанирането, че започва да се измества оста на разбирането за живот, за музика, за литературен език, за култура, за ценностна система и накрая с пълно право може да се нарече “ерзац”. Ерзац е немска дума и означава непълноценен заместител.

Остана да изясня и какво означава профаниране? Думата е латинска и означава непочтително отношение към нещо или някого; опошляване, осквернение. Профан е човек, който няма познания в дадена област; невежа. Ето това е причината да смятам, че “чалгата” е много вредна за обществото ни, особено за подрастващото поколение. Нима нежните души на децата ни заслужават да бъдат опошлявани, вместо обработвани с истински ценности. Те трябва да се учат на стойностни неща, да се възпитават в традиционен български дух, да изучават собствената си българска фолклорна, симфонична, ортодоксална и класическа музика, а не ужасната смесица от балкански ритми, които карат младото поколение да друса телеса и кореми и да си мисли, че техните танци имат нещо общо с ориенталския женски танц с турската дума кьочек или кючек. Не мислите ли, че ще е по-добре да учат да играят българските хора и ръченици, а не да гледат и подражават на пълни със силикон “певачки”, които на всичкото отгоре се държат на сцената точно като проститутки. А текстовете? Нима имат художествена стойност? Защо телевизиите, чиито предавания освен за развлечение би трябвало да служат и за възпитателни цели, непрекъснато ни пробутват “чалга” и ерзац? Защо отговорните фактори, които се занимават с култура не обръщат никакво внимание на всичко това? Докога обществото ни ще се опростачва и профанира? Тече кампания “Да изчистим България”. Да, време е да изчистим България не само от боклуците по улиците и градинките, но и от боклуците в изкуството, в културата, в образованието, в отношенията между хората, в любовта, в езика, в книгите, във вярата, в себе си, в децата си и т.н.

Докога с тази “чалга” и с този ерзац?

Чуйте една истинска, чудесна ръченица от сюитата “Тракийски танци” на Петко Стайнов

Неграмотност, чалга и увреден слух

007193051-big Напоследък обществото ни все повече се чалгизира. Водят се нелепи спорове дали и литературният български език да стане такъв – както се оказа от едно изследване, неграмотността сред българите е масово явление.

Предполагам, че ви се е случвало да вървите по улицата и да чувате звуците на чалга от тресяща се от високите децибели кола. Винаги съм се чудила как хората търпят толкова силна музика и защо не се отнасят внимателно със слуха си. Съвсем наскоро бях на едно мероприятие, на което имаше поканени певци. Залата беше пълна с доста възрастни хора. Честно казано, аз си запуших ушите, защото музиката беше много силна, а едната певица дори помоли да увеличат звука. Явно повечето 4algaхора в залата са били с увреден слух щом издържаха на тези болезнено  силни звуци. Не ми се иска да говорим за заведения и дискотеки, в които музиката също гърми. Ако обичате да се вслушвате в природата, сигурно сте установили, че на птиците, например, не са им нужни микрофони, усилватели и високи децибели, за да бъдат чути. Същото се отнася и за другите животни. (Имайте предвид, че животните имат много по-добър слух от човека, но не издевателстват над слуха ни, както ние, хората, правим.)

Е, значи, освен неграмотни децата ни ще бъдат и глухи.

И така…. Съществува и друга музика, изключвайки чалгата. Затова ще ви предлагам отделни музикални произведения, в изпълнение на световно известни музиканти.

Ето изпълнение на един от световно известните виртуози на цигулката Давид Ойстрах: Концерт за цигулка в ла минор от Бах.