НАДПИС НА ЧАША ОТ ЧЕРЕП

Преди 220 години, в Лондон е роден един от най-известните романтични поети – лорд Джордж Гордън Байрон. Той, обаче, е известен не само с поезията си, но и с бурния си живот, многобройните любовни връзки, раздели, странности. След като се обявява в защита на протестното движение на лъдитите, е принуден да напусне Англия. Включва се в революционната борба на карбонарите в Италия и завършва живота си в гръцкия град Мисолунги през 1824 година като участник във въстанието за освобождение на Гърция от османско иго.

Едва деветнадесетгодишен той издава стихосбирката "Часове на леност", но световна слава му донасят още първите две песни на поемата "Странстванията на Чайлд Харолд". В нея, както и в незавършения роман в стихове "Дон Жуан", Байрон рисува панорамна картина на европейското общество по онова време и го подлага на яростна критика.

Предлагам ви едно от любимите ми стихотворения "Надпис на чаша от череп".

НАДПИС НА ЧАША ОТ ЧЕРЕП

Че от човек съм, забрави

     и само череп в мен съзирай;

като от живите глави

     от него глупост не извира.

И пих, и любих, но умрях.

     Вземи ме от земята черна,

налей! От теб не ме е страх –

     нали ме е целувал червей!

Наместо да го храня аз,

     бих предпочел във мен да свети

не мърша, а в тържествен час

     напитката на боговете.

Где с ум блестях, пак там дано

     на вас придавам блясък днеска…

Какво по-висше от вино

     ума ни може да замести?

До дъно ти ме пресуши!

     И тебе някой ще изрие

и със смъртта ще се сдружи,

     от черепа ти за да пие.

Защо пък не? В живота къс,

     щом жалки са главите наши,

то вместо да изгниват в пръст,

     защо пък да не станат чаши?

1808

 

Джордж Гордън Байрон

Превод

Любен Любенов

Дж. Г. Байрон -"Слънце на безсънните"

Народна култура, 1988