Доктор Фауст – продължение 1

        Саламандърът изведнъж замрял на желязната верига в огнището и отпуснал надолу огнената си опашка, сякаш внимателно го слушал.

         Фауст свалил няколко големи манускрипта* от полицата и като се превивал под тежестта им, ги помъкнал към огнището.

        – Ето книгите, които съм създал. Писах ги дълги години. Тази – “Ключовете на ада” – е за тайните на магията, тази – за лечебните треви, тази – за движението на небесните тела… И все пак истината в моите книги е твърде малко, а грешките нямат край. Ще унищожа книгите си, както разбих колбата с безполезния еликсир, за да не стават причина за нови грешки. Изгори ги, саламандре, превърни ги в пепел!

        И Фауст започнал да хвърля в пламтящия огън една след друга разтворените книги. Листата се размърдали, почернели, по тях пробягнала червена ивица. Но изведнъж огънят угаснал. Саламандърът скочил долу и се скрил между обгорелите цепеници.

        – Значи не искаш да изгориш книгите ми, саламандре! Избяга ти от мене! – извикал гневно Фауст.

        После паднал в креслото и отпуснал глава на гърдите си. За какво му е цялото магическо изкуство на заклинанията! Той ли ще заповядва на капризните духове на стихиите, макар и да стои безмерно по-високо от тях по разум!

        – Вратата скръцнала, провряла се ръка с горяща свещ и в стаята влязъл ученикът на доктор Фауст – Кристоф Вагнер. За миг на Фауст му се сторило, че ученикът му е сив, почти безцветен, като сивия молец, който живее в книжния прах. Да, ето на кого не се явяват видения!

––––––––

*манускрипт – ръкопис на пергамент или хартия. Кристоф Вагнер се споменава в народната книга за Фауст като негов ученик и наследник. Появила се народна книга и за самия Вагнер, в която подробно се описва неговото пътешествие в Новия свят (Америка).

Следва продължение 2…