БЪЛГАРСКИ ВЪСТАНИЯ–2.Въстания в западна България (1830-1860)

Знеполското въстание 1830 г. Берковското (Манчово) въстание 1835 г. Пиротското въстание 1836 г. Второ Берковско (Върбановото) въстание 1837 г. Второ Пиротско въстание 1838 г. Реформите на султан Абдул Меджит 1839-40 г. Френският пътешественик Бланки за положението на българите 1841 г. Второ Нишко въстание 1841 г. Въстанието в Браила 1841 г. Видинското (Пуйовото, Кюртовското) въстание 1850 г. Раздвижване в Банско 1852 г. Новото Видинско въстание 1856 г.

Към края на 18 и началото на 19 век положението на българите се влошава твърде много. Изпъдените турски бейове в завзетите от Австрия, Унгария и Русия земи, се настаняват в България и подлагат на плен и грабеж местното население.

Особено се влошава положението на българите в Западна България: Нишко, Пиротско, Видинско, Берковско и пр., гдето там, след сръбското освобождение 1804-16 г. се заселват изпъдените турски паши и бейове. Изгубили своите имоти и богатства в Сърбия, тези бейове се отдават на явен и таен грабеж за ново забогатяване. Паши, спахии, аяни, субаши, управители, военни коменданти и финансови началници – изобщо цялата турска администрация потиска и ограбва страшно българското население. Турски чиновници, начело и с помощта на орди делии, делибашии или яничери, обикалят българските села и изсмукват последните живителни сокове на българина. Населението е плащало непосилни данъци, определяни и увеличавани всякога най-произволно от турските чиновници. Оплакванията на българите до паши и кадии, дори до Високата порта в Цариград, не давали никакви резултати. Турската централна власт не била в положение да се справи с разваленото турско провинциално чиновничество. Състоянието става нетърпимо. Ножът опира о кокала на българите. За тях няма вече друг изход, те грабват топора и оръжието и повеждат борба на живот и смърт с потисниците. Цели 30 години, от 1830 – 1860 Западна България гори от непрекъснати въстания едно след друго. Сто и четиридесет години след славната Чипровска епопея, героичните потомци на Чипровци, Железна, Копиловец, Белимел и пр. грабват оръжието отново и, докато не прогонват и избиват турските грабители, не се прибират по домовете си.

Тази нова епопея започва със Знеполското въстание в 1830 г., което обхваща целия Знеполски край и трае ред месеци. Причините за въстанието са следните: Знеполският край спадал към така наречените балкански села с войнишки селища. По това време положението на войнишките села не било по-добро от това на другите. Наистина войнишките села се ползвали с някои свободи, но годните за работа мъже били откъсвани за месеци от своите семейства и пращани да пасат султанските и пашовски добитъци, да наглеждат имота им, да косят техните ливади, да строят крепости, пътища, казарми и пр., и то само срещу прехраната. Семействата на тези българи затънали в сиромашия. Пашите и спахиите обложили с големи данъци населението, увеличили и ангарията и с бой, насилия, отвличане и пр. издевателства събирали данъците от жените и старците.

Примерът на Сърбия, която в 1830 г. получава независимостта си, окуражава знеполци и те захващат подготвянето на голямото Знеполско въстание 1830 г., като вярват, че Европа, Сърбия и Белият цар (Велика Русия) ще помогнат на българите.

Водители на въстанието били: Радивой Изворски, Григор Марков, Гиго Григоров, Радивой Петричев – син на учителя Тричко от с. Бераинци и един самоковски свещеник. Радивой Изворски обикаля на младини цяла Сърбия, Италия, Гърция и бил един от най-образованите в околността. Ведно с Григор Марков – търговец на пастърма в Цариград, в края на 1829 и началото на 1830 г. те обикалят Знеполско, Дерекули, Височко, Царибродско, Струмица, Църна трава дори до Вранско и подготвят народа за въстание. Майката на Петричев – Петра взема живо участие в тази подготовка.

През май 1830 г. един пазарен ден (когато било определено), чукарите между реките Ерма и Вуканчица почерняват от въстаналия народ. Въстаниците изпращат конни куриери, които разнасят вестта чак до Костенец, Лесковац и Вранско. Целият край бил вдигнат на крак. Но Сърбия не помага, въпреки че обещала. Изпратеният търговец Григор Марков не донесъл от Сърбия обещаното оръжие и след триседмична героична борба, когато от София пристига и турска конница, при липсата на достатъчно оръжие, въстаниците решават да преговарят. Турците дават три дни срок за предаване на водачите, иначе щели да изгорят всички български селища. Двамата Радивоевци сами отиват, свещеникът избягва, но после го залавят и ги откарват в Цариград. Турция обърнала голямо внимание на Знеполското въстание. Радивой Изворски защищавал смело българското население в Цариград и за да спаси населението и другарите си заявява, че българите не са въстанали против турското правителство, а против притесненията на спахии и български чорбаджии. За лице пред чуждите дипломати те биват оставени на доживотен затвор.

Радивой Изворски и свещеникът изгнили в тъмниците, а Радивой Петричев, осъден на 20-годишен тъмничен затвор, след 4 години бива освободен.

Григор Марков и Гиго Григоров и те биват издадени, и заловени към Ниш. Турците като видели, че водителите на въстанието в Цариград не били обесени, най-подло убиват без съд Григор Марков и Гиго Григоров, за да не си издействат и те свободата.

В 1835 г. се разиграва голямото Берковско въстание, така нареченото Манчово въстание. То бива причинено от притесненията и грабежите на злия и развратен турчин аянин хаджи Шериф Мехмед. Берковският край пропищява от него и се раздвижва. На Великден 1835 г. в село Бистрилица се свиква тайно конгрес на всички първенци от Берковската кааза (област) под председателството на дядо Ценко – каазалийски княз, Манчо Пунин, Стоян Пенев и др. Изпратена била делегация в Сърбия, начело с Манчо Пунин от с. Бистрилица и трима свещеници, която да пита сръбското правителство, би ли подкрепило с оръжие и войска едно въстание на българите до западната граница. Сръбското правителство обещава. Целият Берковски край се раздвижва и приготвя. Начело са пак историческите села: Чипровци, Железна, Копиловци, Белимел, Бистрилица, Бойница.

Въстанието бива определено за Спасовден (време за сборове). Тогава и избухва. 67 села, начело с Берковица и Чипровско въстават и повеждат непосилна борба с тиранина. 4000 въстаници заемат всички стратегически пунктове, балканските проходи, укрепяват се и пращат отново делегация (Стоян Пенев) до сръбското правителство за помощта, но сърбите отказват да дадат оръжие и помощ, понеже обстоятелствата (страха от Турция) не им позволявали.

Въпреки измяната, населението не се отчайва. Славните потомци на Чипровци решават да се борят до край, поне за изгонването на кръвожадния х. Шериф Мехмед. Изпратените турски войски биват отблъснати навсякъде. Турция не докарала нови войски, понеже се страхувала от кръвопролития и намесата на Русия, а изпратила делегация в българския лагер за преговори. Водителите на въстанието, виждайки измяната на Сърбия, заявили, че уж не са против турското правителство, а против насилника аянин х. Шериф Мехмед и, че докато не го изгонят, не ще се върнат по домовете си. Нито захлахите, нито обещанията, ни отделните нападения на някои пунктове – нищо не било в състояние да разколебае населението. Въстаниците стояли твърдо на своите позиции, решени да умрат или да победят. И само когато аянинът бива изгонен от Берковския край, тогава се завръщат по селата. Не се връща, от гледна точка на предпазване, само главният водител на въстанието Манчо Пунин, който с неколцина свои другари се заселва в Сърбия.

Професор Златарски твърди, че това въстание е имало връзка с Велчовата завера 1835 г.

 

Следва продължение…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s